Кинематографичната вселена на Marvel вече е като добре смазана машина, която постоянно произвежда добре направени филми, харесвани от масовата публика. Сега не съм тук, за да кажа, че това са филми, които пренаписват правилата на филмовото производство, защото не го правят. Но лично за мен киното е добре разказана история от началото до края. Изглежда, че филмите на Marvel със сигурност имат своите проблеми, но не е честно да ги обединяваме. Не е честно да се сравнява, да речем, Капитан Америка: Зимният войник с подобни на Тор: Тъмният свят.
Има моменти, когато филмите изглеждат придържайки се към строга формула , но има и случаи, когато те разбиват нова почва. Характерът на някои от техните истории не е универсален. Те не са перфектни, но има какво да харесате в тях. И честно казано, успяването да разкаже сплотена история в 22 филма не е филм, който много разказвачи са постигнали.
Прочетете също: https://trendingnewsbuzz.com/2019/10/26/trumps-company-looking-to-offload-dc-hotel/
Но преди Marvel да успее успешно да задържи кацането с Avengers: Endgame, те са имали доста хълцания по пътя. Най-вече творческият комитет, който диктува всяко решение до края на Фаза 2. Кевин Фейги и създателите на филма бяха все по-разочаровани от липсата на творческа свобода и микромениджмънта на филмите. Но до август 2015 г. комисията беше разпусната. Фейги получи творческата свобода, за която копнееше, проправяйки пътя за по-смел MCU и това показа.
Съставът на Фаза 3 беше по-силен, по-разнообразен в своите поджанрове и кастинг. Не мирише на решения, продиктувани от комисия. Освен това, вместо да се чувстват като продукт, диктуван от студио, стиловете на запазените марки на Русос, Джеймс Гън, Тайка Уайтити, Джон Уотс и Райън Куглер блестят през техните филми. По някакъв начин формулата за избягване на риска, която затъна в предишните вписвания, беше отхвърлена и Фаза 3 беше още по-добра за нея.
Дял: